Angelov, V. Bulgarian Church Woodcarving 14th – 19th Century. Sofia, 2000.
Ivanova, B. Specific Consideration in the Presentation of the Artistic Space in the Interior of the St. Sofia Basilica in Sofia. – В: Базиликата Св. София на прехода между езичество и християнство. С., 2014, 219-233.
Yontcheva, V. The Cult of St Nicholas the New Martyr of Sofia and His Representatives at Sofia Churches in the Late 19th and Early 20th Century.. – In: Art Readings 2019: Patterns, Models, Drawings. Sofia, 2020, 483-508. File type: .pdf
Yontcheva, V. Gospodin Zhelyazkov and his Paintings in Sofia Churches.. – In: Art Readings 2020. Journeys. Sofia, 2021, 259-282. File type: .pdf
Yontcheva, V. Church paintings by Ivan Mrkvička in the city of Sofia. – Artum, 11, 2021, 72-87.
Аврамов, Д. Националното в живописта на Мърквичка и Митов. – Проблеми на изкуството, 3, 1969, 22-34.
Александрова, Р. Пластически измерения в религиозната живопис на Иван Мърквичка. – Докторантски четения 2007. С., 2008, 126-131.
Ангелов, В. Българската дърворезба през първата половина на ХХ век. – Изкуство, 1, 1981, 23-26.
Ангелов, В. Дърворезбата в софийските църкви. – София, 7, 1985, 12-13.
Ангелов, В. Възрожденска църковна дърворезба: семантичен анализ. С., 1986.
Ангелов, В. Българската дърворезба между 1878–1945 година. – Проблеми на изкуството, 2, 1988, 29-35.
Ангелов, В. Българска монументална дърворезба. С., 1992.
Ангелов, В. Църковна резба. – В: Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 16-54.
Ангелов, В. Църковната дърворезба в България. С., 2015.
Ангелов, В. Сецесионът в България. С., 2016.
Аспарухова, Н. Иконите на Георги Данчов, Иван Мърквичка и Антон Митов в колекцията на Военно-историческия музей. Плевен. С., 2007.
Аспарухова, Н. Иконите на Мърквичка и Митов в контекста на конструиране на историческата памет в България (дисертация, Национална художествена академия). С., 2009.
Аспарухова, Н. Националната идея в битоописанията на Иван Мърквичка и Антон Митов. – Изкуство и критика, 1, 2010, 31-35.
Баджов, С. Господин Желязков – Християнка, 6, 1936, 7.
Баев, С., Д. Друмев. Българското резбарство в миналото и днес. – Изкуство, 1957, 5, 13-28.
Белковски, А. Художникът Господин Желязков (по случай 10 години от смъртта му). – Сердика, 5, 1957, 5-6.
Белковски, А. Украсата на храма „Св. Александър Невски“. – Сердика, 5, 1957, 5-6.
Белоградчишки епископ Поликарп. Мавзолея на Екзарх Антим Първи. С., 2019.
Божилов, И. Н. Тулешков, Л. Прашков. Българските манастири. С., 2006.
Божков, А. Българската художествена академия. С., 1962.
Божков, А. Българската историческа живопис. С., 1978.
Божков, А. Изображенията на Кирил и Методий през вековете. С., 1989.
Бойкина, Д. Иконографски особености на стенописите в църквата „Св. Георги“ в с. Делейна, доклад, изнесен в рамките на Международна конференция „200 години Дичо Зограф (1819–2019)“, МАНУ, Скопие, 17–18 октомври 2019.
Бойкина, Д. Църква „Възнесение Христово“, с. Куделин. – В: Дебърски майстори във Видинска епархия. Т. 2. С., 2021, 96-100.
Бойкина, Д. Църква „Св. Георги“, с. Делейна. – В: Дебърски майстори във Видинска епархия. Т. 2. С., 2021, 86-92.
Бонева, И. Справочник „Тревненска художествена школа“. – В: Тревненска художествена школа. С., 1985, 137-264.
Бояджиев, С. Църковната архитектура на българските католици през XVI–XVII в. – В: Католическата духовна култура и нейното присъствие и влияние в България. С., 1992, 213-220.
Бояджиев, С. В. Динова-Русева. Раннохристиянски храм „Св. София“ – Премъдрост Божия. С., 1996.
В софийския царски дворец. – Нива, 1, 1928, 1.
Ванев, И., М. Захариева. Църква „Св. Троица“, с. Кошава. – В: Дебърски майстори във Видинска епархия. Т. 2. С., 2021, 93-95.
Василева, Д. Църквата „Св. Спас“ в София. – Сердика: археологически материали и проучвания, 2, 1989, 78-97.
Василиев, А. Църковното строителство в София до Освобождението. С., 1939.
Василиев, А. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. – Македонска мисъл, 5-6, 1946, 258-271.
Василиев, А. Материали за тревненските народни майстори, строители и резбари. Известия на Института за градоустройство и архитектура, 3-4, 1952, 217-284.
Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965.
Василиев, А. Образи на Кирил и Методий в България. С., 1970.
Василиев, А. Български светци в изобразителното изкуство. С., 1987.
Василчина, В. За насоките на развитие на дърворезбата ни след Освобождението (1878–1918). – Проблеми на изкуството, 1, 1989, 37-44.
Василчина, В. Дворецът „Царска Бистрица“ и Петър Кънчев в апогея на старобългарския стил. – В: Епохата на цар Фердинанд I. С., 2008, 76-86.
Василчина, В. Един изключителен резбен ансамбъл в София. – Проблеми на изкуството, 3, 2008, 18-26.
Василчина, В. Предизвикателствата на орнаменталния проект (Харалампи Тачев и керамиката на Софийските минерални бани). – Сердика. Средец. София. Културноисторическо наследство на София: проблеми и перспективи, 5, 2010, 124-130.
Василчина, В. Дървопластика. – В: 120 години българско изкуство. Приложно. Декоративно. Монументално. С., 2014, 181-190.
Василчина, В., М. Митева. Профилирани дружества и приложни изложби от началото на 20-те до края на 40-те години на XX век. – В: 120 години българско изкуство. Приложно. Декоративно. Монументално. С., 2014, 2-6.
Великов, Д. Как пристигнах в България. Спомени на проф. Иван Мърквичка. – Пламък, 5-6, 1995, 111-119.
Велинова, З. М. Маркова, И. Начев. Фабрики и личности: софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на ХХ век. С., 2017. (последно посетен на 18.08.2021 г.).
Величков, К. Изложение на мотивите по законопроекта за откриване на Държавното рисувално училище София. – Изкуство, 2-3, 1895, 23-26.
Върбанова, В., С. Лостова-Топалова, Т. Петрова, И. Иванов. Трима архитекти юбиляри (каталог). С., 2020. (последно посетен на 18.08.2021 г.)
Гаджев, В. Художникът на столичния герб. – Медиа, свят: събития, анализи, личности, 2005, 40-41.
Генова, И. Художествената академия и българското изкуство в интернационално културно пространство през първите десетилетия на ХХ век. – Проблеми на изкуството, 2, 1999, 18-27.
Георгиева, М. Харалампи Тачев и международните изложения в чужбина – реконструкция на едно творческо пилигримство. – Проблеми на изкуството, 2, 1999, 32-42.
Георгиева, М. Лидер, художествено дружество, среда (по материали за художника Харалампи Тачев и дружество „Съвременно изкуство“). – В: Творецът в югоизточноевропейските култури. С., 2001, 166-185.
Георгиева, М. Срещата на българското и европейското в книжната графика на Харалампи Тачев. – В: Pitue. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. С., 2002, 440-450.
Георгиева, М. За авторството на държавния ни герб през 20-те и 30-те години. Историята на един нереализиран проект от Харалампи Тачев. – Изкуство/Art in Bulgaria, 90-92, 2002, 64-61.
Георгиева, М. София в творчеството на Харалампи Тачев. – В: София и нейните образи: материали от симпозиум с международно участие (CD-ROM). С., 2004.
Георгиева, М. Из историята на хералдиката в България. Хералдическото изкуство на Харалампи Тачев. – В: Добри Христов и българският ХХ век. С., 2005, 114-125.
Георгиева, М. Господин Желязков и южнославянската идея – неизвестни факти от биографията му. – Добруджа в изобразителното изкуство. С., 2007, 84-92.
Георгиева, М. Дружество Съвременно изкуство – В: 120 години българско изкуство. Съюзи. Дружества. Групи (1892–2012). С., 2012, 20-37.
Георгиева, М. Съюз на южнославянските художници „Лада“. – В: 120 години българско изкуство. Съюзи. Дружества. Групи (1892–2012). С., 2012, 38-55.
Георгиева, М. За облика на сецесиона в декоративната живопис на Харалампи Тачев (1875–1941). – Изкуствоведски четения 2016. Автори, течения, взаимодействия. С., 2016, 64-74.
Гергинова, Ц. Храм Свети Дух, град София. С., 2007.
Гергова, И. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. – Проблеми на изкуството, 4, 2015, 38-49 (последно посетен на 12.11.2021).
Гергова, И. Църква „Св. ап. Петър и Павел“, с. Майор Узуново. – В: Дебърски майстори във Видинска епархия. Т. 2. С., 2021, 110-117.
Гергова, И. Църква „Св. Троица“, с. Тияновци. – В: Дебърски майстори във Видинска епархия. Т. 2. С., 2021, 178-183.
Гергова, И. Е. Генова, И. Ванев, М. Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия. Т. 1. С., 2017.
Гергова, И. И. Ванев, М. Захариева, Д. Бойкина. Дебърски майстори във Видинска епархия. Т. 2. С., 2021.
Денков, В. Български ордени и медали. С., 2001.
Дидов, К. Храмът „Св. Йоан Рилски“ към Софийската духовна семинария. – Църковен вестник, 15, 2003, 2.
Димитров, Х. Два документа за Фръчковския род. – Исторически преглед, 1, 1991, 76-79.
Динеков, П. София през ХIХ век до освобождението на България. С., 1937.
Динова-Русева, В. Българо-румънски връзки в изобразителното изкуство през втората половина на XIX в. – Традиция и нови черти в българското изкуство. С., 1976, 135-153.
Динова-Русева, В. Генезис на битовия жанр в българската живопис. – В: Из историята на българското изобразително изкуство. Т. 1. С., 1976, 44-72.
Динова-Русева, В. София – средище на изобразителното изкуство след Освобождението. – В: София през вековете 1878–1944. Т. 2. С., 1991, 256-284.
Динова-Русева, В. Декоративно-монументална живопис (1878–1945) [ръкопис].
Динова-Русева, В. Забравени художествени образи на Левски от Иван Мърквичка. – Годишник на общобългарския комитет „Васил Левски“, 2, 1996–1997, 261-265.
Динова-Русева, В. Мюнхенски аспекти в живописта на Иван Мърквичка. – Проблеми на изкуството, 3, 2009, 14- 21.
Динова-Русева, В. Църковна живопис 1878–1944 г. – В: 120 години българско изкуство. Приложно. Декоративно. Монументално. С., 2014, 198-205.
Динова, В. 100 години от рождението на основоположника на българската битова живопис Иван Мърквичка. – Изкуство, 4, 1956, 41-50.
Дончева, Р. Изображения на „Богородица с младенеца на трон“ и „Христос на трон“ в храма „Св. Александър Невски“ (Към въпроса за българската религиозна живопис след Освобождението). – В: Религия и църква в България. Социални и културни измерения в православието и неговата специфика в българските земи. С., 1999, 77-82.
Друмев, Д. Тревненско резбарско изкуство. С., 1962.
Друмев, Д. Тревненското резбарско изкуство. – В: Трявна. С., 1982, 171-196.
Друмев, Д. Резбарско изкуство. С., 1989.
Друмев, Д., А. Василиев. Резбарско изкуство в България. С., 1955.
Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т. 1. (А-Л). С., 1980.
Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т. 2. (М-Р). С., 1987.
Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т. 3. (С-Я). С., 2006.
Желязкова, Р. Чешките художници в България от края на XIX и началото на XX в. – В: Чехи в България – история на една цивилизаторска роля. С., 1995– 1996, 16-39.
Иванова-Цоцова, Б. Възрожденските художници след Освобождението и тяхното място в новия художествен живот. – Във: Формиране на новото българско изкуство. Проблеми и тенденции. С., 1990, 23-41.
Иванова, Б. Синтез, опазване и експониране на движимите ценности в базиликата „Св. София“. – Наука, 4, 2015, 36-43.
Иванчева, Г., Л. Стоилова. Възстановка на следосвобожденската църква „Св. Спас“ в София. – В: Сердика – Средец – София. Културно историческо наследство на София: проблеми и перспективи. Т. 5. С., 2010, 299-305.
Извори за българската етнография. Из българския следосвобожденски печат 1900–1912. Т. 4. Съставител М. Василиева. С., 2002.
Иречек, К. Стари пътешествия по България от 15-18 столетие. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 7, 1884, 96-127.
Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974.
Йончева, В. Живопис в храмовете, изградени от Освобождението до 1941 г. на територията на град София (дисертация, Институт за изследване на изкуствата – БАН). С., 2020.
Йончева, В. Църквата „Св. Богородица Живоносен източник“ в квартал Подуяне. – Проблеми на изкуството, 1, 2021, 51-62.File type: .pdf
Кадиев, Л. Петдесетгодишен юбилей на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“. – Църковен вестник, 18, 1959, 3-5.
Калев, Д. Църквата „Св. Седмочисленици“. С., 1979.
Каравелов, Л. Монография на храм-паметник Александър Невски в град София, Т. 1-2. С., 1966.
Кацарски, Н. Храмът „Св. Николай Софийски“ в София като паметник на българската архитектура и изкуство. – Духовна култура, 10-11, 1966, 48-59.
Кацарски, Н. Драгалевския манастир. С., 1982.
Киров, М. Социалният живот на българското изкуство през първите три десетилетия след Освобождението. – В: Из историята на изобразителното изкуство. Т. 1. С., 1976, 26-43.
Коева, М., П. Йокимов, Л. Стоилова. Православни храмове по българските земи. С., 2002.
Козаров, Г. Тревненските резбари и зографи. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, 62, свезка 1, 1901, 65-71.
Козаров, Г. Тревненските резбари и зографи. – Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество в София, 7, 1901, 131-138.
Колев, Л. Реставрация на дърворезбата в софийския храм „Св. св. Кирил и Методий“. Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, 1, 2008, 130-139.
Костић, А. Црква Светог Илиjе у Ковилову. – В: Сакрална топографиjа Неготинске Краjне. Неготин, 2012, 103-110.
Красовска, Л., П. Митанов. Стенописи от черквата „Св. Спас“ в София. – Музеи и паметници на културата, 4, 1979, 12-22.
Куюмджиев, А. Произведения на български зографи в църквите от Босилевградско. – Християнско изкуство и култура в югозападните български земи. Известия на Исторически музей – Благоевград. Благоевград. Т. 4, 2005, 84-94.
Манчев, Б. Църквата „Успение Пресвета Богородица“ в град Русе. – Русенска поща, 5573, 2.
Маринска, Р. 20-те години в българското изобразително изкуство. С., 1996.
Марков, С. Господин Желязков Сербезов – църковен живописец. – Духовна култура, 11, 1988, 4-10.
Минева-Милчева, Ю. Дворцовият параклис „Св. св. Петър и Павел“ – паметник на сакралната декорация от епохата на Третото българско царство. – В: Добри Христов и българският ХХ век. С., 2005, 126-137.
Минева-Милчева, Ю. Неовизантийско църковно изкуство на Третото българско царство – забравените образци. (последно посетен на 16.08.2021 г.)
Минеков, В., С. Русев, А. Божков, С. Домусчиев, П. Чуховски. Художествената академия. С., 1984.
Митева, Ж. Хараламби Тачев и българския сецесион. Свидетелства за едно творчество. – В: Сердика-Средец-София. Т. 3. С., 1997, 121-182.
Митева, М. Стефан Баджов (1883–1953) познатият непознат. – Изкуствоведски четения 2005. С., 2005, 336-343.
Митева, М. София и нейните декоратори, или как се гради образ на европейска столица. – Проблеми на изкуството, 3, 2008, 27-32.
Митева, М. Стефан Баджов: биография на декоратор. С., 2014. (последно посетен на 24.08.2021 г.)
Монеджикова, А. София през вековете. С., 1942.
Мутафов, В. История на храмовете в Русенска епархия. Първа част. Русенска духовна околия и епархийските манастири. Русе, 2019.
Начев, И. Имената на софийските улици от Освобождението до началото на ХХI в. – В: Град и памет. Пазарджик, 2015, 201-207.
Николов, К. Харалампи Тачев – художникът на най-хубавите български гербове. – За буквите, 28, 2008, 31.
Нинов, Т. Иконите на художника – иконописец Господин Желязков в храмовете на Добричка духовна околия. – В: Добруджа в изобразителното изкуство. С., 2007, 40-44.
Нинова, Ю. За един малко проучен тревненски резбар. – В: Народна култура на балканджиите. Т. 5. Габрово, 2004, 141-149.
Нинова, Ю. Тревненска дърворезба. Варна, 2008.
Нова църква в София. – Вечерна поща, 4 май 1909 г., бр. 2749, 2.
Павлов, П. История на наградната система на България. Част 1. Ордени и медали (второ допълнено издание). С., 2015.
Паскалева, К. Храм-паметникът „Св. Александър Невски“. С., 1986.
Пенчев, К. Ценна резбарска сбирка. – Тревненски зов, 28 декември 1968 г., бр. 17, б.с.
Петков, Л., А. Филева, М. Балчева-Божкова. Иван Мърквичка 1856–1938. С., 2016.
Попов, И. Храмово Тържество. – Русенска поща, 5376, 2.
Прашков, Л. Иконите за иконостаса на семинарската църква „Св. Йоан Рилски“, рисувани през 1906 г. – В: Сто години Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Юбилеен сборник. С., 2005, 233-237.
Протич, А. Изкуството в София. – В: Юбилейна книга на град София (1878–1928). С., 1928, 180-206.
Протич, А. Петдесет години българско изкуство. С., 1933.
Протич, А. Мърквичка и художественият живот на България (По случай 15 години от смъртта му). – Изкуство, 3, 1953, 36-46.
Протич, А. Иван Мърквичка. С., 1955.
Пръвчева, Н. Проф. Иван Мърквичка (по документи на ЦДИА). – Известия на държавните архиви. Т. 37, 1979, 243–248.
Радкова, Р. Храм-паметник „Св. Александър Невски“. С., 1999.
Райнов, Н. Малък художествен речник. Пловдив, 1928.
Рангелова, Б. Дружество за поддържане на изкуството в България. – В: 120 години българско изкуство. Съюзи. Дружества. Групи (1892–2012). С., 2012, 5-19.
Рошковска, А. Станислав Доспевски. С., 1994.
Соколова, Д., Е. Терзиева, Б. Вълчанова. Иван Мърквичка (1856–1938) и новата българска живопис. С., 2016.
Софийската църква „Св. Спас“. – Църковен вестник, 33, 1994, 6.
Спространов, Е. Бележки и приписки по софийските църкви. – В: Сборник народни умотворения. Т. 12-13, 1906–1907, 1-30. (последно посетен на 10.06.2021 г.)
Табаков, С. Столичен храм „Св. св. Кирил и Методий“. Минало и настояще. С., 2009.
Темелски, Х. Храмът Св. Николай Нови Софийски. С., 2000.
Темелски, Х. Софийски катедрален храм „Света Неделя“. Кратки исторически бележки. С., 2010.
Темелски, Х. Храмът Св. Николай Нови Софийски. С., 2019.
Тодоров, Г. Храмът „Св. Пророк Илия“ в Княжево. (последно посетен на 20.07. 2021 г.)
Тодоров, Ж., З, Костантинова. Пътеуказател към духовните светилища в Софийското светогорие. С., 2011.
Тонино. Писма върху България от Тонино. – Изкуство, 1, 1895, 7-10.
Трайчев, Г. Ставропигиален храм-паметник св. Александър Невски“. С., 1925.
Трайчев, Г. Книга за мияците: историко-географски очерк. С., 1941.
Ќорнаков, Д. Творештвото на миjачките резбари на балканот от краjот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986.
Уста-Генчов, Д. Няколко думи за народното ни ваяние. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 51, 1895, 321-328.
Христова, В. Незнайно съкровище. – Работническо дело, 1 юли 1974 г., бр. 182, 4.
Чушков, Н. Тревненските зографи и резбари и произхода им. – Духовна култура, 38, 1928, 251-265.
Шарланова, В. Софийската Света гора. С., 2013.
Шмид, О. Паметниците на българските старини. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 70, 1909, 412-450.
