Основна информация
Роден: 1 Август 1873 г. (с. Демирча, дн. Румъния)
Починал: 27 юли 1937 г. (Клисурски манастир)
Художествено образование
1896-1899 - Държавно рисувално училище;
1899-1900 - Художествена школа в Казанска художествена академия;
1900-1905 - Петербургска императорска художествена академия;
Живопис в софийските църкви
- 1907–1912 – храм-паметник „Св. Александър Невски“ – една икона и стенописи;
- 1909 – църква „Св. св. Кирил и Методий“ – икони;
- 1911 – църква „Св. Седмочисленици“ – разпятие на Св. Престол;
- 1911–1912 – църква „Св. Никола Нови Софийски“ – стенописи;
- 1918 – църква „Св. Георги“, бул. Патриарх Евтимий № 90 – икони;
- 1921 – църква „Св. Дух“, кв. Надежда – икони;
- 1923–1926– църква „Св. Никола Нови Софийски“ – икони;
- 1926 – църква „Св. Седмочисленици“ – стенописи в купола;
- 1927 – църква „Св. Троица“, бул. Константин Величков – икони;
- 1927 – църква „Св. Мина“, Драгалевски манастир – икони;
- параклис „Св. Екатерина“, двора на църква „Св. Петка“, кв. Орландовци – икони;
- църква „Св. Преображение Господне“, кв. Лозенец – икони;
Състояние на проучванията
Асен Василиев и Петър Карапетров посочват някои църкви, в които Господин Желязков е работил1ЦДА, ф.1680к, оп. 1, а.е. 1179, л. 4; ЦДА, ф. 520к, оп. 1, а.е. 103, л. 3-4.. Най-пълен списък с храмове дава протодякон Стефан Марков, който се позовава на информация от дъщерята на Г. Желязков, Олга Господинова Богданова, и нейния съпруг проф. Георги Богданов2Марков 1988: 5.. Христо Димитров дава сведение за работата на основаното от Господин Желязков и Апостол Христов художествено ателие „Св. Лука“ 3Димитров 1991: 75-79.. Съществуват публикации, които разглеждат участието му в следосвобожденския културен живот4Георгиевa 2007: 84-92. и иконописното му творчество в конкретни храмове5Нинов 2007: 40-44.. Най-подробно църковната му живопис, работена за църквите в град София, е разгледана в най-новите изследвания6Yontcheva 2021: 259-282..
Биография
Господин Желязков Сербезов е роден в село Демирча, Румъния, на 1 август 1873 г. На 11-годишна възраст остава пълен сирак и напуска родното място, за да се образова7Белковски 1947: 2.. Получава основното си образование в село Базарут (дн. село Житница), Добричко, а след това завършва прогимназия в гр. Добрич и гимназия във Варна, където по това време учителства Антон Митов. Най-вероятно по това време се формират началните творчески импулси на младия художник8Марков 1988: 4.. На 14 октомври 1896 г. Държавното рисувално училище отваря врати и приема първия курс от 48 души, сред които е и Господин Желязков9ЦДА, ф. 1680к, оп.1, а.е.1179, л. 2. . Той учи в класа на Иван Мърквичка. Сред неговите съученици са Асен Белковски, Стефан Иванов, Цено Тодоров, Александър Божинов и Харалампи Тачев. Още през първата година от тригодишния курс на обучение младият художник спечелва за отличния си успех най-голямата парична награда10Марков 1988: 4.. През 1899 г. Господин Желязков завършва първия випуск на Рисувалното училище11Баджов 1936: 7.. В същата година Св. Синод на Българската православна църква обявява конкурс за даровити младежи художници, които да бъдат поощрени със стипендия, с която да отидат в Русия и да специализират православна живопис12Марков 1988: 4.. Спечелил конкурса, художникът заминава за Русия, където за една учебна година преминава цялата програма на Художествената школа в Казан. През 1900 г. завършва Казанската академия13ЦДА, ф. 1680к, оп.1, а.е. 1179, л. 2. и още същата година е приет с отличен успех като редовен студент в Петербургската императорска художествена академия14ЦДА, ф. 1680к, оп.1, а.е. 1179, л. 2.. Господин Желязков попада в класа на Илия Ефремович Репин и така го впечатлява с дарбата си, че професорът го приема в неговата лична школа, в която имат достъп малцина студенти. Негов състудент е синът на Репин – Юрий15Марков 1988: 5.. По време на престоя си в Русия Желязков се запознава и общува с много представители на руската интелигенция като Сорин Бротски, Феодор Шаляпин и др. В Петербургската художествена академия му преподава и Виктор Васнецов16Марков 1988: 5.. Даровитият студент завършва окончателно художественото си образование през 1905 г., на 32-годишна възраст. През 1906 г. участва в революционните събития в Русия. Ранен е, което става причина през същата година да се завърне в родината17ЦДА, ф. 1680к, оп. 1, а.е. 1179, л. 3..
След завръщането си в България през 1907 г. Господин Желязков, в съдружие с Апостол Христов18Апостол Христов е един от късните представители на Фръчковския род. Виж Димитров 1991: 67., основава ателието „Св. Лука“19ЦДА, ф. 520к, оп. 1, а.е. 103, л. 46.. Декоративно-бояджийското калфенско спомагателно дружество „Св. Лука“ е едно от първите по-малки сдружения, които цели да обедини специалистите в областта на традиционното църковно изкуство и да защитава основните им интереси. Това е първи опит за взаимодействие между художниците, които създават църковния интериор – иконописци, стенописци, декоратори, резбари.
През 1907 г. художникът, който по това време е член и на дружеството „Съвременно изкуство“20Георгиева 2007: 84., става член на южнославянското дружество „Лада“21ЦДА, ф. 520к, оп. 1, а.е. 103, л. 46.. От 1908 до 1912 г. е негов секретар и е пряко свързан с организационния живот на дружеството и неговата художествена дейност22Табаков 2009: 48.. Именно през този период са осъществени третата и четвъртата южнославянски изложби в Загреб (1908) и в Белград (1912)23Георгиева 2012: 39, 47..
През 1908 г. Св. Синод на Българската православна църква предоставя специално препоръчително писмо № 1561 от 30.04.1908 г. на Господин Желязков, с което му дава разрешение да поеме работата за иконопис и стенопис по храмовете във всички епархии на БПЦ24Белоградчишки 2019: 37. .
Господин Желязков има изключителна роля в обединяването на специалистите в областта на традиционните религиозни изкуства и защитава професионалните им интереси, особено пред основния поръчител – Светия Синод и църковните настоятелства. През 1925 г. (според някои източници 1922 или 1918 г.) е основано Дружеството на художниците иконописци резбари по идея на Стефан Иванов и Господин Желязков25Дружеството е разформировано през 1945 г. Виж Василчина, Митева 2014: 2..
От завръщането си в България през 1906 г. до края на живота си през 1937 г., за повече от 30 години Желязков се посвещава изключително на църковната живопис. Продукцията му в тази област е огромна. Той работи в десетки градове и села на територията на цяла България, само в столицата, самостоятелно и в колектив, той рисува в повече от десет от най-представителните храмове. Дори по време на войните, „когато е военен художник, той третира сюжети във връзка с църковната живопис и българската история“26Баджов 1936: 7.. Художникът умира на 27 юли 1937 г. в Клисурския манастир, при инцидент по време на изписването на стенописите в църквата27ЦДА, ф. 1680к, оп. 1, а.е. 1170, л. 1.. Господин Желязков, макар и неособено популярен днес, е един от най-изявените и известни сред съвременниците си художници, които се занимават с църковна живопис през първата половина на XX в.
Живопис в софийските църкви
Най-ранната църковна поръчка на Господин Желязков е в храм-паметника „Св. Александър Невски“. Иконите и стенописите на този най-голям български храм са реализирани в периода 1907–1912 г. Господин Желязков рисува една икона на Христос за източната стена на преддверието. Работи изображенията на св. Атанасий Велики, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст, св. Кирил Александрийски по източните пилони и в медальони над тях образите на св. Седмочисленици, Христос (над архиерейския трон). На източната стена на северната галерия рисува сцената Кръщението на св. цар Борис Михаил I, а източната страна на южна галерия – Св. Йоан Рилски отхвърля даровете на Петър28Радкова 1999: 110. След Освобождението в църковната живопис се наблюдава навлизане на светски исторически сцени, свързани както с религията, така и със значими политически събития. Това е една от ранните прояви на тази тенденция, която е особено осезаема след първото десетилетие на XX в. Виж Динова-Русева 2014: 107..
През 1911 г. Господин Желязков рисува разпятието на Светия престол с две рипиди с изображенията на Богородица и св. Йоан Богослов за църквата „Св. Седмочисленици“29Калев 1979: 93.. То е масивно, украсено с резба.
В периода 1911–1912 г. Желязков е част от колектива, който създава стенописите в храм „Св. Никола Нови Софийски“. Ръководител на работата е Спиро Смилев, който представлявал художниците Господин Желязков, Стефан Иванов, Харалампи Тачев, Никола Петров и Апостол Христов30Темелски 2000: 116.. Само някои фрагменти от тези стенописи са запазени до наши дни. Информация за разположението на изображенията и авторството им дава свещеник Николай Кацарски, а някои от изображенията са атрибутирани от Дечко Мандов, който е част от творческия колектив31Кацарски 1966: 58.. Не е известно дали конкретни фрагменти или изображения са рисувани самостоятелно от Г. Желязков.
По данни на протодякон Стефан Марков Господин Желязков работи иконите от иконостаса на църквата „Св. Георги“ в София. Той обаче не уточнява точно в кой храм с това име рисува художникът. В периода 1878–1941 г. на сегашната територия на град София са изградени четири храма с това посвещение32Гръцката църква, църквата в кв. Дървеница (1888), първоначалната църква в кв. Горубляне и църквата на бул. Патриарх Евтимий № 90 (1918).. Иконите в гръцката църква са подписани от Христодулос Матеу. В действителност обаче, те са дело на ученика му Гаврил Атанасов, който е оставил подписа си между орнаментите на пояса на св. цар Константин – „Г. А. З“, т.е. Гаврил Атанасов Зограф. През 1904 г., докато пребивава в София, Гаврил Атанасов изписва и малките апостолски икони за храма33Василиев 1965: 295-296.. Царските икони в храма „Св. Георги“, кв. Горубляне, са работени от Никола Вальов през 1862 г.34Василиев 1965: 438. , а от 1878–1941 г. са датирани малките икони от втория иконостасен ред. Царските икони на църквата „Св. Георги“ в кв. Дървеница са работени през 1888 г. от зографи от самоковската школа35Сведения 1951.. Изглежда, че става въпрос за иконите от иконостаса на храм „Св. Георги“ на бул. Патриарх Евтимий. Те са рисувани през 1918 г. 36Храмът е завършен през 1918 г., осветен е на 11 ноември 1918 г. от няколко художници. Със сигурност може да се твърди, че иконите Богородица с Младенеца и Христос от северната част на иконостаса, Св. цар Борис и Св. Никола от централната част на иконостаса са дело на Г. Желязков. Иконите на Богородица с Младенеца и Христос са изключително близки по стил и композиционно решение до едноименните икони в новия храм на Драгалевския манастир. Веднага се забелязва приликата при сравнение на образа на св. Никола от централния иконостас на храма „Св. Георги“ и едноименното изображение в базиликата „Св. София“, което е подписано от художника.
Може да се твърди, че дело на Господин Желязков е и иконата Св. Троица от фронтона на иконостаса, която намира своя точен паралел в едноименната икона от църквата „Св. Дух“, кв. Надежда, както и в стенописа в купола на храма „Св. Седмочисленици“. По стила може да се допусне, че апостолските икони от втори ред на централния иконостас също принадлежат на ръката на Господин Желязков.
През 1921 г. Желязков работи иконите за параклиса в кв. Надежда, на мястото на който е изграден сегашният храм „Св. Дух“. Тези икони са представени на иконостаса на сегашния храм и на един от проскинитариите в църквата37Гергинова 2007: 17.. По стила може да се направи изводът, че това са иконите: Св. Троица от проскинитария и иконите на Архангел Михаил, Св. Троица, Богородица с Младенеца, Христос, Св. Йоан Кръстител, Св. Никола и Св. Мина, Архидякон Стефан, живописта по царските двери, изображенията на дванадесетте апостоли, на св. Георги и св. Димитър от апостолския ред. Иконата Тайната вечеря е аналогична на едноименната икона от иконостаса в параклиса „Св. Екатерина“, кв. Орландовци.
Като част от ателие „Св. Лука“ Господин Желязков взема участие в изписването на някои икони от иконостаса на храма „Св. св. Кирил и Методий“ на ул. Г. Вашингтон № 47. През 1909 г. църковното настоятелство поръчва иконите за дърворезбения иконостас38Табаков 2009: 44., получава оферти от двама изпълнители – Иван Димитров и художествено ателие „Св. Лука“. С оглед на офертите, които те предлагат за изписването на различните икони, настоятелството разпределя работата помежду им 39Табаков 2009: 45-46.. С протокол от 13 ноември 1909 г. Софийска митрополия одобрява представените от Г. Желязков икони40ДА – София, ф. 1156к, оп. 1, а.е. 6, л. 460..
Още същата 1909 г. художниците от ателие „Св. Лука“ изработват празничните икони на северния иконостас: Рождество Христово, Преображение Христово, Въведение на Св. Богородица в храма41Табаков 2009: 49., както и царски икони на южния иконостас – Богородица и Христос, празничните Св. пр. Данаил, Богоявление и Възкресението на Лазар 42Табаков 2009: 49..
Царските икони в църквата „Св. Никола Нови Софийски“ са изработени през 1923–1926 г. от колектив с водещ художник Господин Желязков и съдружници и помощници: Стефан Иванов, Антон Митов син, Дечко Мандов и Апостол Христов43Кацарски 1966: 58. . Понастоящем нито една от иконостасните икони няма подпис. От едно описание на храма от 1966 г. обаче става ясно, че някои от иконите са били подписани44Кацарски 1966: 58.. Иконите на св. Йоан Кръстител и св. Климент Охридски от царския ред на иконостаса са носили подписа на Господин Желязков45Кацарски 1966: 58..
През 1926 г. става частичното зографисване на църква „Св. Седмочисленици“. Д-р Нешо Салчев, един от видните енориаши на църквата, прави дарение, с което е изписан куполът на храма под ръководството на Стефан Баджов и с участието на Господин Желязков, Никола Маринов, Димитър Гюдженов и Харалампи Тачев. В зенита на купола Господин Желязков изписва Св. Троица46Калев 1979: 92..
През 1927 г. Г. Желязков рисува няколко икони за църквата „Св. Троица“ на бул. Константин Величков. Той е оставил подписа си на патронната икона Св. Троица на иконостаса. Въз основа на стиловите особености може да се допусне, че негово дело са и иконите: Св. Йоан Кръстител, Св. Стефан, Св. Николай Мирликийски от иконостаса, както и на иконата Христос Велик Архиерей от архиерейския трон.
Няма данни кога е изграден параклисът „Св. Екатерина“ в кв. Орландовци. Той е преизграден и осветен през 2011 г. на мястото на стария храм47https: //mitropolia-sofia.org/index.php/novini/1975-1124 (последно посетен на 05.01.2019 г.), в него е съхранен оригиналният иконостас, както и една икона с допоясно изображение на патрона на храма – св. Екатерина. Иконостасът е с два реда икони – царски (6 броя) и малки светителски (12 броя). Царски икони: Архидякон Стефан, Св. Екатерина, Богородица с Младенеца, Христос, Св. Йоан Кръстител, Архангел Михаил. Редът на малките икони се състои от дванадесет допоясни изображения на светци, представени на едноцветен фон: св. Георги, св. преп. Петка, св. ев. Марко, св. Димитър, св. ев. Матей, св. ап. Павел, св. ап. Петър, св. ев. Йоан, пр. Илия, св. ап. Яков, св. Цар Борис, св. Йоан Рилски. В средата на реда е представена иконата Тайната вечеря. По стила на иконите със сигурност може да се твърди, че те са дело на Господин Желязков.
През 1927 г. започва изграждането на църквата „Св. Мина“ в Драгалевски манастир48Кацарски 1982: 59.. Новият храм е издигнат северно от старата църква „Успение Богородично“, завършен през 1932–1933 г.49Божилов, Тулешков, Прашков 2006: 199. Иконостасът е дърворезбен, има един ред царски икони, работени от художниците Стефан Иванов и Господин Желязков50Кацарски 1982: 60.. Министерството на изповеданията отпуснало за изографисването на новата църква 20 000 лева51Кацарски 1982: 60.. По стила на иконите и аналогията им с други произведения на Господин Желязков става ясно, че всичките тези икони, с изключение на иконата Св. Архид. Стефан и Тайната вечеря от фронтона на иконостаса принадлежат на неговата четка. Всички те намират почти точен паралел с иконите от храма „Св. Дух“ в кв. Надежда.
През 1927 г. под ръководството на арх. Александър Рашенов започва цялостната реставрация на базиликата „Св. София“. По това време е проектиран иконостасът на храма също от архитект Александър Рашенов52Ivanova 2014: 223., като при решаването на облика му той използва съвременна визия, в която обаче личи и идеята за типологичните особености на олтарните прегради от VI в.53Иванова 2015: 38. На Г. Желязков е възложено създаването на новите икони за този иконостас54Иванова 2015: 37. , който остава на място до 2014 г., когато е подменен с нов по проект на Стефан Бояджиев55Иванова 2015: 38..
От множеството съхранени снимки на иконостаса, проектиран от архитект Александър Рашенов, е видно, че на него са били изложени иконите: Богородица с Младенеца на трон, патронната икона Св. Троица с Христос Емануил, Св. Княз Борис I Покръстител56Тази икона не е представена в интериора на храма. Няма данни за местонахождението ѝ. на северната двер, Христос, Св. Йоан Предтеча, Св. св. Кирил и Методий на дяконската двер, Убрус на фронтона на иконостаса. Четири от тези иконостасни икони (Св. Троица с Христос Емануил, Богородица с Младенеца, Христос на трон, Св. Йоан Кръстител) се пазят на емпорията на храма. Липсват данни за местонахождението на другите две иконостасни икони, Убруса и царските двери.
Понастоящем в църквата има още седемнадесет икони, работени през 1934 г. от Господин Желязков. Те са експонирани на различни места в интериора на храма. Това са иконите: Св. Панталеймон, Св. Матей, Пр. Илия, Св. Параскева, Св. Димитър Солунски, Св. Спиридон, Св. ев. Лука, Св. Антоний Велики, Св. ев. Йоан, Св. Йоан Рилски Чудотворец, Св. Великомъченик Георги Победоносец, Св. Климент Охридски, Св. Евангелист Марко, Св. Николай Мирликийски, Св. Тодор Тирон, Св. Харалампий. Св. Василий Велики. Повечето от тези икони са подписани от Г. Желязков с цялото му име или само с инициалите му, а някои носят и годината на създаването им – 1934 г. Имали са предназначението да заместят липсващата в храма стенописна и мозаечна украса57Бояджиев, Динова-Русева 1996: 54.. Известно е, че на 1 януари 1933 г. на Желязков са поръчани двадесет икони за сумата от 80 000 лв. Тъй като в храма днес се съхраняват повече от двадесет творби на художника, трудно е да се прецени дали в тази бройка са влизали и иконостасните. Възможно е поради настъпилите допълнителни разногласия относно хонорара художникът да е изпълнил още икони58Бояджиев, Динова-Русева 1996: 54..
В църквата „Св. Преображение Господне“ в кв. Лозенец са съхранени три икони от оригиналния иконостас на църквата, оцелял след англо-американските бомбандировки над София на 10 януари 1944 г. Има данни, че иконите са работени от ателие „Св. Лука“59Димитров 1991: 79.. Със сигурност може да се твърди, че запазените икони са дело на Господин Желязков. Това са иконите Богородица с Младенеца и Христос, които понастоящем се съхраняват в притвора на храма и иконата Св. Йоан Кръстител, изложена в параклиса „Св. Варвара“.
По данни на протодякон Стефан Марков Господин Желязков работи и иконата на св. Йоан Рилски в Духовната семинария60Марков 1988: 4.. Тази информация е невярна, тъй като тази икона, която понастоящем се съхранява в библиотеката на семинарията заедно с останалите царски икони от иконостаса, е дело на Иван Мърквичка61Дидов 2003: 2.. Друга недостоверна информация е авторството на Г. Желязков на иконите в софийската църква „Св. Андрей Първозвани“62Марков 1988: 4.. Иконите на централния иконостас са работени през 1926 г. от Апостол Христов63НДА на НИНКН, С-1001-14-I х., 3.. На четката на художника са приписвани и иконостасните икони в храм „Св. Петка“, кв. Орландовци64Марков 1988: 5.. В действителност, те са рисувани от Васил поп Радойков през 1895 г., като зографът е оставил подписа си на иконата „Архангел Михаил“ на северната олтарна врата.
Веселина Йончева
