Основна информация
Роден: около 1840 г. (село Галичник, Северна Македония)
Починал: 20 юли (?) 1888 г. (село Галичник, Северна Македония)
Живопис в софийските църкви
- 1883 – църква „Св. Богородица Живопносен източник“, кв. Подуяне – апостолски икони, царски двери, живопис по Разпятието от венчилката;
- 1888 – църква „Св. Богородица Живопносен източник“, кв. Подуяне – стенописи;
Състояние на проучванията
Първият, който проследява дейността на Евгени поп Кузманов, е Асен Василиев1Василиев 1965: 186, 228-229. . Според него в цялото си творчество дебърският зограф се опитва да наподоби стила на Дичо Зограф, без обаче да успее да постигне същия успех и популярност2Василиев 1965: 228.. През последните години са публикувани нови данни за работата на Евгени поп Кузманов във Видинска епархия от екип изследователи от Института за изследване на изкуствата към БАН3Гергова, Генова, Ванев, Захариева 2017: 15, 31, 38, 47, 61, 62, 158; Гергова, Ванев, Захариева, Бойкина 2021: 9, 86, 88, 94, 96, 108, 110, 178, 230, 231.. Иконографските особености на стенописите в църквата „Св. Георги“ в село Делейна (област Видин), работени от Евгени поп Кузманов заедно със зографа Алексо Василев, са разгледани от Д. Бойкина4Бойкина 2019., а работата на зографа в софийския храм „Св. Богородица Живоносен източник“ е анализирана от В. Йончева5Йончева 2021: 51-62..
Биография
Евгени поп Кузманов е роден около 1840 г. в село Галичник, Северна Македония. Произхожда от зографската фамилия Пулевци. Известно е, че към 1869 г. напуска Македония и идва на гурбет в Северозападна България6Гергова, Генова, Ванев, Захариева2017: 231..
През 1865 г. рисува иконостасните икони за църквата „Св. Богородица“ в село Брегово, Видинско7Василиев 1965: 229.. А. Василиев открива негова икона от 1869 г. с изображение на св. Георги в църквата „Св. Николай“ в село Градец8Василиев 1965: 228.. На ръката на Евгени поп Кузманов принадлежат икони в църквата „Св. св. ап. Петър и Павел“ в град Кула9С изключение на три царски икони: Богородица с Младнеца, Христос и Архангел Михаил, работени от Дичо зограф, всички останали иконостасни икони са дело на Евгени поп Кузманов. Виж Василиев 1965: 186.. През следващите години зографът продължава да работи на територията на Видинска епархия, като рисува икони за църквата „Св. Троица“ в село Бойница (1871)10Гергова, Генова, Ванев, Захариева 2017: 31; Гергова 2015: 47., цялата живопис на иконостаса, икони за проскинитарий и задпрестолно разпятие за църквата „Св. св. ап. Петър и Павел“ в село Майор Узуново (1879–1880)11Гергова 2021: 110-117. , хоругва и икони за църквата „Св. Троица“ в село Кошава (1879)12Ванев, Захариева 2021: 94., икони и стенописи за църквата „Св. Николай“ в село Връв (1880)13Гергова, Генова, Ванев, Захариева 2017: 31., икона за проскинитария в църквата „Възнесение Христово“ в село Куделин (1881)14Бойкина 2021: 96. Допуска се, че и стенописите в храма са негово дело. Виж Бойкина 2021: 97., икони и хоругва за църквата „Св. Троица“ в село Тияновци (1881)15Гергова 2021а: 181., икони за църквата „Успение Богородично“ в село Ясен (1883)16Гергова, Генова, Ванев, Захариева 2017: 61, 62., икони за църквата „Св. Теодор Тирон“ във Видин (1885)17Гергова, Генова, Ванев, Захариева 2017: 15., царски двери и стенописи за църквата „Св. Георги“ в село Делейна (1885)18Бойкина 2019; Бойкина 2021а: 86, 88. , стенописи и икони за църквата „Пр. Илия“ в село Ковилово, Сърбия (1887)19Костић 2012: 103-110; Гергова, Генова, Ванев, Захариева 2017: 16; Бойкина 2019; Гергова, Ванев, Захариева, Бойкина 2021: 231..
В науката е известно, че в края на живота си зографът се завръща в Галичник, където умира на 20 юли 1888 г.20Василиев 1965: 228, 229. Надпис от южната конха на църквата „Св. Богородица Живоносен източник“ в София обаче подлага на съмение тази дата. От него става ясно, че стенописите, изпълнени от Евгени поп Кузманов, са завършени на 18 юли 1888 г. Прави впечатление разликата от едва два дни между датата на изписването на подуянската църква и датата на смъртта на зографа. Като се има предвид, че А. Василиев изрично отбелязва, че Евгени поп Кузманов умира в родното си място, изглежда малко вероятно да е завършил работата си в Подуяне и да е пропътувал разстоянието от над 350 км, за да почине в Галичник след два дни. Логично възниква съмнението, че датата на смъртта на зографа е сбъркана и това е станало по-късно от 20 юли 1888 г. Все пак трябва да се отбележи и съществуването на още една доста по-слаба вероятност. Възможно е стенописите в църквата „Св. Богородица Живоносен източник“ да са завършени от някои от съдружниците на зографа. Известно е, че той работи в екип с други зографи, сред които са Никола Яновили и Алексо Василев21Василиев 1965: 229., но не е изяснен техният принос при изпълнението на поръчките22Йончева 2021: 58..
Живопис в софийските църкви
За подуянската църква „Св. Богородица Живоносен източник“ Евгени поп Кузманов изработва апостолските икони от иконостаса, живописта по разпятието от венчилката и царските двери, както и стенописите23Йончева 2021: 57-60..
Зографът започва работа по художественото оформление на храма още от 1883 г., откогато датират царските двери и живописта по венчилката24Йончева 2021: 57.. Царските двери и кръжилото са резбовани, дверите са увенчани с живописно разпятие. В долния им регистър, както и в кръжилото са оформени в нисък релеф короновани лъвове, хералдичен мотив, който по всяка вероятност е повлиян от Държавния герб. Във втория регистър на дверите в медальони с пластична рамка е представена сцената Благовещение. В лявата част на медальона с изображение на Архангел Гавриил има по-късен дарителски надпис25Надписът е със следното съдържание: „Заплати Георги Божиловъ, Младенка Гелева на Белъ Христо Станика“.. Под медальона с образа на Богородица релефно е оформена годината 1883, по всяка вероятност тогава са изработени дверите. В най-горния регистър на крилата в медальони са изобразени старозаветните царе Давид и Соломон. Живописта върху царските двери е стилово много близка до тази по дверите от иконостаса на църквата „Св. Николай“ в село Връв, работени от същия зограф26Гергова, Генова, Ванев, Захариева 2017: 38, 47..
Лозницата над царските икони е решена пластично посредством стилизирани растителни мотиви, между които са оформени медальони с изображения на старозаветни царе.
В апостолския ред са представени допоясно фигурите на тринадесет апостоли: от север на юг: св. Тома, св. Вартоломей, св. Андрей, св. Матей, св. Лука, св. Петър, св. Павел, св. Марко, св. Йоан, св. Яков, св. Симон, св. Филип, св. Матия и Христос Вседържител в центъра на реда. Иконата на Вседържителя е датирана от 1883 г. и има ктиторски надпис в долната си част. Голяма част от образите намират свои точни паралели в апостолските икони от църквата „Св. Николай“ в село Връв27Йончева 2021: 57.. Над апостолския ред, в централната част на иконостаса, е представена Тайната вечеря, фланкирана от кръжила с резбовани лозници.
Венчилката се състои от разпятие с две рипиди с изображения на Богородица и св. Йоан Богослов. И трите елемента са обрамчени от ажурна дърворезбена рамка. Живописта по разпятието също е дело на Евгени поп Кузманов. В долната му част има ктиторски надпис, датиращ от 1883 г. Живописта на двете рипиди е съвременна.
Църквата е стенописвана в няколко периода. Първоначалното изписване на храма е от 1888 г.28В проектната документация за реставрацията на стенописите, съхранявана в храма, тази първа стенописна украса е датирана от 1933 г. Надписът в южната конха обаче показва, че това изписване е станало през 1888 г. , вторият етап е от 1933 г. Последният е от 1989–2002 г.
Най-ранната стенописна декорация, съхранена в апсидата, двете конхи, пандантивите на купола, първи и част от втори регистър на северната и южната стена29Във втори регистър на северната стена единствената по-късна сцена е Укротяване на бурята, а във втори регистър на южната стена – Изцеление на разслабления. , както и на някои места по свода на храма е дело на Евгени поп Кузманов30Йончева 2021: 58-60.. От ктиторски надпис в южната конха става ясно, че тази живопис е завършена на 18 юли 1888 г.
В първия регистър на апсидата са изобразени: св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов и св. Атанасий Александрийски, изписани северно на апсидния прозорец; св. Роман Сладкопевец и Архидякон Стефан – от двете страни в дебелината на прозореца; св. Василий Велики, св. Николай и св. Спиридон – южно на апсидния прозорец31Стенописната украса в апсидното пространство е описана на базата на проектната документация за реставрация на стенописите, предоставена от свещеника на храма, както и на снимки, направени също от свещеника на църквата.. Над тях е Богородица Ширшая небес с по два ангела от двете страни, държащи свитъци. В първи регистър на източна стена, от север на абсидата, е изписан св. Петър Александрийски, над когото е представен пророк Йоан. В първи регистър южно от апсидата е св. Григорий Двоеслов, над когото е изобразен пророк Амос. В трети регистър на източната стена е представена сцената Благовещение.
В първи регистър на северната стена в олтара е изобразена сцената Старозаветна Троица, над която е изписано Благовестие на Захарий. Върху свода в медальон е представена Света Троица и четири херувима. От двете страни изображението е рамкирано с фризове с растителни орнаменти. В първи регистър на южна стена са представени в цял ръст св. Симеон Дивногорец, св. Яков брат Господен и св. Теофан Изповедник. Във втори ред са представени допоясни изображения на праведниците Товиа, Мелхиседек, Йов, над които е сцената Влизане в Йерусалим. В първата арка пред олтара са изобразени прави фигури на пророк Михей и пророк Наум.
В пандантивите на купола са евангелистите със символите си. Образите им са стилово много близки до тези от разпятието на иконостасната венчилка.
В първия регистър на южната конха (от изток на запад) са представени св. Йоан Рилски Чудотворец, св. Димитър Мироточив и св. Андрей Стратилат и св. Гурий, изобразен като воин, св. Прокопий и св. Мина (западно от прозореца). Във втория регистър е сцената Възкресение Христово, в долната ѝ част има ктиторски надпис: „Заплатилъ Величко Йԝванчовъ Алекса/ Грозда Минка Ерина Стоила, Гиϫргиа/ iϫлїи, 18 денъ 1888 година за дϫшевно спасение“.
В първия регистър на южната стена са изписани правите светци св. Серафим Саровски, св. Антоний, св. Йоан Лествичник и св. Пахомий (в дебелината на прозореца), св. Евтимий, св. Стилиан, св. Онуфрий, св. Евпраксия и св. Теодора (в дебелината на прозореца), св. Петър Атонски. Във втория регистър на същата стена са изобразени сцената Вечеря в Емаус и св. Безсребърник Кир. В третия регистър, над образа на св. Кир, е представена св. Матрона.
В първия регистър на северната стена са изписани прави светци (от запад на изток): св. Харалампий, св. Спиридон, св. Димитър Бесарбовски, св. Теодосий, св. Мина, св. Сава, св. Максим Изповедник и св. Петка (в дебелината на прозореца), св. Пантелеймон и св. Трифон. Във втория регистър са изобразени св. Безсребърник Йоан и сцената Осезание Томино. В третия регистър, над образа на св. Йоан, е представена св. Пелагия.
В първия регистър на северната конха (от запад на изток) са изписани образите на св. Анна, в цял ръст, и Възнесение на Пророк Илия (западно от прозореца, който е зазидан). Следва изображението на св. Теодор Тирон и св. Георги на кон (източно от прозореца). Във втория регистър е изписана сцената Кръщение Христово.
Може да се отбележи, че някои светци от стенописите от 1888 г. намират точен паралел в други храмове, изписани от Евгени поп Кузманов. Такъв е случаят със св. Георги на кон от северната конха на подуянската църква и едноименния светец от иконостаса на църквата „Св. Николай“ в село Връв. Аналогичен е и образът на св. Димитър от северната стена на подуянската църква, от южната стена на наоса на църквата „Св. Николай“ в село Връв и този на южната стена на църквата „Св. Георги“ в село Делейна. Сцената Възнесение на пророк Илия, изобразена в северната конха на подуянския храм, е почти идентична с тази на северната стена на храма в село Връв. Същият е и случаят със св. Теодор Тирон от северната конха на „Св. Богородица Живоносен източник“ и от северната стена на наоса на храма в село Връв.
Веселина Йончева
