Основна информация
Роден: около 1843 г. (град Самоков)
Починал: 24 декември 1908 г. (село Зелени град)
Живопис в софийските църкви
- 1882 – църква „Св. Димитър“, Панчарево – икони;
- 1891 – църква „Св. Никола Нови Софийски“– икона;
- 1892 – църква „Св. Никола Нови Софийски“– житийна икона;
- 1895 – църква „Св. Петка“, кв. Орландовци – икони;
- 1896 – църква „Св. Николай“, кв. Враждебна – икони;
- 1905–1906 – църква „Св. св. ап. Петър и Павел“, кв. Враждебна – икони;
Състояние на проучванията
Биографични данни и информация за творчеството на Васил поп Радойков получаваме от сина му Димитър Радойков1ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 1-3., от Асен Василиев2Василиев 1965: 465-166. , както и от някои записки на Васил Захариев3ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 9-24.. В своите наблюдения върху църквите в Босилевградско, Александър Куюмджиев атрибутира на Васил поп Радойков някои икони и стенописи4Куюмджиев 2005: 88. Наскоро работата на зографа в софийския храм „Св. Никола Нови Софийски“ е разгледана в самостоятелна публикация5Yontcheva 2020: 483- 508..
Биография
Васил поп Радойков е роден в град Самоков около 1843 г. Баща му е бил свещеник, преселник от околните самоковски села. Заради родолюбието си, бил отстраняван от църковната си служба от гръцките власти. Васил поп Радойков имал двама братя – Захари и Сотир. Образованието си трите деца получили в местното килийно училище. Васил и по-големият му брат Захари още от малки проявили интерес към живописта, като се упражнявали, копирайки образите на светците, които виждали в църквата, в която служел баща им. Въпреки че Димитър Радойков знаел от баща си, че двамата братя са самоуки, той допуска, че все пак са се обучавали при някои от местните иконописци6ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 1.. Тук е интересно да се отбележи, че в своите записки за зографа, Васил Захариев посочва, че той е ученик на Коста Вальов7ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 17.. Васил и Захари поп Радойкови имали занаятчийски познания по столарство, резба, направа на музикални инструменти, бояджийство. Вземали са активно участие в културния живот на Самоков8ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 1..
Димитър Радойков дава сведение за техниката на работа на баща си. Зографът работел иконите по общоизвестната „византийска“ техника, с темпера върху тикова основа, като понякога използвал и маслени бои. Васил поп Радойков скицирал фигурите и композициите с бързина и ловкост. Изображенията били шаблонизирани, но никога копирани дословно9ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 1 гр..
Известно е, че църковните си поръчки Васил поп Радойков изпълнява самостоятелно или с брат си Захари поп Радойков10Василиев 1965: 463., а по-късно работи съвместно и с Михаил Белстойнев11Василиев 1965: 472..
Най-ранните известни произведения на Радойков са иконите в църквата в село Долна Любата от 1862 г.12Там той се е подписал само с първото си име на царската икона с изображение на Христос от 1862 г. Тези творби дават основание на А. Куюмджиев да постави под съмнение годината на раждане на зографа, посочена от А. Василиев, а именно 1845 г.13Василиев 1965: 456. Качеството на иконите говори за един школуван вече зограф, което противоречи на едва седемнадесетгодишната възраст на Радойков. Това кара А. Куюмджиев да предположи, че рождената дата на зографа трябва да бъде отпратена с няколко години назад и дава основание да се допусне, че предложената от Димитър Радойков 1843 г. е по-близка до достоверната рождена година14ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 1..
По всяка вероятност в този ранен период от творчеството на Васил поп Радойков датират и още две царски икони „Св. Йоан Кръстител“ и „Възнесение Христово“, и една малка икона на св. Димитър от църквата в село Долна Любата. Тези произведения са атрибутирани от А. Куюмджиев на базата на подписаната икона от църквата в село Долна Любата15Куюмджиев 2005: 88. . Дело на зографа е и един недатиран стенопис с изображение на Богородица Ширшая небес от апсидата в църквата „Св. Петка“ в село Рибарци. За църквата в село Горна Тамалина Васил поп Радойков работи седем царски, десет празнични и тридесет апостолски икони, както и иконата на св. Георги от проскинитария. Всички тези произведения не са подписани и датирани16Куюмджиев 2005: 88..
Хронологически втората датирана църковна творба на зографа е от 1867 г. Става въпрос за стенописи за църквата в село Коркина, Дупнишко, работени съвместно с брат му Захари17Куюмджиев 2005: 89.. Има данни, че същата година през месец октомври Васил поп Радойков отново заедно с брат си рисува стенописи за църквата в село Крайници, Дупнишко, които са датирани и подписани18ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 18.. Известно е, че в края на 60-те години Васил поп Радойков работи в региона около Пирот. През 1869, 1870 и 1871 г. зографът рисува стенописите в църквата „Успение Богородично“ в Суковския манастир19Василиев 1965: 465; ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 17..
Преди Освобождението зографът работи две икони за църквата „Св. Николай“ в село Стъргел, Софийско – Христос и Богородица с Младенеца, като втората е подписана: „Образописец Васил папа Христов Самоковъ помѧни Гди Христо Стоичов“. През 1882 г. рисува пет икони за царския ред на панчаревската църква „Св. Димитър“. По поръчка на бакалския руфет през 1887 г. Васил поп Радойков създава иконата Рождество Богородично за Бельовата църква при Самоков.
Известно е, че през 1891 г. зографът се премества в София, след което почти не се връща в Самоков20ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 3 гр.. През 1895–1896 г. В. поп Радойков рисува иконите за Кокалянския манастир „Св. Архангели“21ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 11.. Четири години по-късно зографът работи седем икони в църквата в село Голеш, Софийско, които са датирани и подписани от зографа, както и стенописите в дяконската ниша22ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 4.. През 1903 г. създава икони и стенописи за църквата „Рождество Богородично“ в село Ярловци, Софийско23Василиев 1965: 466. . В последните дни от живота си рисува в църквата „Св. Николай“ в село Зелени град, в близост до град Трън, където умира на 24 декември 1908 г.24ЦДА, ф. 1510к, оп. 1, а.е. 169, л. 23.
Живопис в софийските църкви
Дейността на Васил поп Радойков из софийските църкви може да бъде проследена от 1882 г., когато той рисува икони за панчаревската църква „Св. Димитър“. Храмът в Панчарево е изграден в периода 1876–1882 г.25Тодоров, Константинова 2011: 33. Дело на Васил поп Радойков са пет икони от царския иконостасен ред: патронна икона на св. Димитър, Богородица с Младенеца, Христос, св. Йоан Кръстител, св. Харалампий. Всички икони, с изключение на иконата на св. Харалампий са подписани и датирани.
През 1892 г., още по време на функционирането на първия храм „Св. Никола Нови Софийски“, който представлявал паянтовасграда, построена на мястото, на което светецът бил завързан за една върба и убит с камъни26Спространов 1906–1907: 27., Васил поп Радойков рисува една икона на св. Никола Нови Софийски. Тя е свободностояща, представена до амвона. Подписана е в долния десен ъгъл от Васил поп Радойков, а в долния ляв ъгъл стои датата 1 март 1891 г.
По същото време църковното настоятелство решава да се поръча на добър иконописец изписването на голяма икона, която да илюстрира житието на св. Никола27Темелски 2000: 41.. Работата отново е възложена на самоковския зограф Васил поп Радойков. Седем от подготвителните рисунки за житийните сцени на тази икона се съхраняват под инв. № 1124 в скицника на зографа в Историческия музей на Самоков. Анна Рошковска публикува четири от тези рисунки като дело на Станислав Доспевски28Рошковска 1994: 11-17. . В скицника, който е събран и подарен на музея от сина на Васил поп Радойков през 1939 г., обаче изрично е упоменато, че това са сцени от живота на светеца и че иконата се намира в храма „Св. Никола“ в квартала Три кладенци на София29Скицник, инв. № 1124, Исторически музей – Самоков..
Житийната икона, работена от Васил поп Радойков, понастоящем се съхранява в олтара на храма. Изнася се за литийно шествие до лобното място на светеца всяка година на 16 май. В долния десен ъгъл е написано: „Иконописа Васил П. Радойков от Горни Самоков 1882 г.“ В централното поле е изобразен св. Никола Нови Софийски в цял ръст, държащ мъченически кръст в едната си ръка и копие в другата. Житийните сцени около централното поле следват хронологията на събитията в житието, като „разказът“ започва от горния ляв ъгъл, движейки се на дясно, подобно на текст. Над всяка сцена е изписан номерът и наименованието ѝ в следния ред: „1. Занаятът на Св. Мч. Никола Софийски“, „2. Св. Мч. Никола опоен с измама и обрязан“, „3. Св. Мч. Никола моли се пред образа на Спасителя“, „4. Св. Мч. Никола изследван пред съдиите“, „5. Св. Мч. Никола в килията си и посетен от познайници“, „6. Св. мч. Никола водят го към мъченическото място“, „7. Св. Мч. Никола убива се с камъни от мъчители“ и „8. Св. Мч. Никола хвърлен в огъня“. Под централното изображение на св. Никола е представен новият храм, чието изграждане в момента на изписването на иконата не е било започнато.
През 1897 г. представителят на църковното настоятелство Н. Крапчански, в опит да набави средства за новостроящия се храм, дава идея да отпечата на хартия и разпространи чрез продажба иконата на св. Никола Нови Софийски, която нарисувал самоковският живописец Васил поп Радойков през 1892 г. С преработването на иконата в щампа се заел не авторът на иконописната творба, а Иван Димитров, който напълно се съобразил с живописното изображение. Щампата била отпечатана през 1898 г. в десетхиляден тираж30С протокол от 12 януари 1899 г. Софийска митрополия взема решение за разпространение на щампата на територията на епархията. Виж ДА – София, ф. 1156к, оп. 1, а.е. 3, л. 3. . Такава щампа има в църквата „Успение Богородично“ в кв. Обеля и в храм „Св. ап. Андрей Първозвани“ на ул. Опълченска. В резултат на разпространението на щампата се появяват и литографни копия на иконата31Василиев 1987: 217.. Такова има в църквата „Св. Троица“ на бул. Константин Величков в София. Така изображението на светеца от иконата на Радойков се превръща в „прототип“ за художниците след Освобождението. В този смисъл може да се каже, че Васил поп Радойков е автор на иконографския тип на св. Никола Нови Софийски32Yontcheva 2020: 500..
През 1895 г. Васил поп Радойков рисува иконите в църквата „Св. Петка“, кв. Орландовци. Църквата е изградена през 1885 г., но е осветена на 14.10.1895 г. Царските икони: Архангел Михаил, св. Параскева, Богородица с Младенеца, Христос, св. Йоан Кръстител и св. Николай са работени през 1895 г. от Васил поп Радойков. Почти всички икони са датирани. Иконата „Архангел Михаил“ на северната двер е подписана, като по стиловите особености на останалите икони със сигурност и те може да се припишат на четката на Васил поп Радойков. Апостолските икони от малкия иконостасен ред, както и иконата на архиерейския трон са рисувани от друг неизвестен майстор през 1897 г. и 1898 г.
На следващата година Васил поп Радойков работи икони за църквата „Св. Никола“, кв. Враждебна. Иконите не са подписани, но стилово и композиционно са изключително близки до тези от църквата „Св. Петка“, кв. Орландовци. Храмът е изграден през 1886 г. на мястото на малка дъсчена църква. Осветен е през 1897 г. при отец Иван Витков, родом от село Кремиковци33Тодоров, Константинова 2011: 187; НДА на НИНКН, С-1005-18-Iх., 1.. Всички икони от иконостаса – царски и апостолски, както и живописта по царските двери, венчилката и медальоните по лозницата са работени през 1896 г. от Васил поп Радойков34Единствено иконата Тайната вечеря е работена през 1926 г. от Петър Дамджиев.. Иконите на царския ред са: Св. Георги на кон, Архидякон Стефан, Св. Николай, Богородица с Младенеца, Христос, Св. Йоан Кръстител, Архангел Михаил, Св. Димитър на кон, датировка в долния десен ъгъл. Царските двери са дърворезбени. На всяка врата са оформени по два медальона, в долните, по-големи, е представена сцената Благовещение. В горните – пророците, Соломон на северната двер и Давид на южната. В апостолския ред фигурите са представени допоясно на едноцветен син фон. Всички икони имат ктиторски надпис в долната част на изобразителното поле. Допоясно са представени: ап. Филип, ап. Яков, ап. Андрей, ев. Матей, ев. Марко, ап. Петър, ап. Павел, ев. Йоан, ев. Лука, ап. Вартоломей, ап. Симон, ап. Тома. В дърворезбената лозница има осем медальона с образи на светци, държащи свитъци.
Венчилката е рисувана. Представен е Христос, разпнат на кръста. В четирите края на разпятието са образите на евангелистите. В две рипиди от двете страни на кръста са представени в цял ръст Богородица и св. Йоан Богослов.
На архиерейския трон е поставена иконата Христос на трон, датираща от 1898 г. В храма има една икона на св. Параскева. По стила и колорита на тези две произведения може да се направи изводът, че те също са дело на Васил поп Радойков.
През 1905–1906 г. той рисува царските икони в църквата „Св. св. ап. Петър и Павел“, кв. Враждебна: Архангел Михаил, Ап. Петър, Богородица с Младенеца, Христос, Св. Йоан Кръстител, Св. Георги. Църквата е изградена в края на XIX в. с пожертвования от жителите на цялото село. Вероятно поради липса на средства иконите са изписани едва през 1905–1906 г. от Васил поп Радойков35Данни за иконите от иконостаса получаваме от досието на храма в НДА на НИНКН. Виж НДА на НИНКН, С-1013-5-IIх, 3..
Може да се каже, че в своето творчество Васил поп Радойков се специализира в изработването на икони и стенописи за по-малките населени места. Безспорно, неговата най-голяма столична поръчка е житийната икона за храм „Св. Никола Нови Софийски“ в софийския квартал Ючбунар. Църковната продукция на зографа се отличава с един своеобразен, доста разпознаваем идивидуален стил. Множеството изпълнени поръчки свидетелстват за това, че той е бил възприеман и харесван от местното население.
Веселина Йончева
